Моите нежни тревоги в твойте силни ръце -
топлината, която ни прави сърдечни.
Крехкостта ми на твойте добри рамене
уморено обляга безкрайният делник.
Твойте доста чупливи, тъмни коси
и дълбоката, смела трапчинка,
мойте пъстри зеници, твойте черни очи -
всички наши различия - близости.
Твойто мълчание в моите стихове
се разхожда, изпълнено с ритъм.
Всяка внезапно изречена истина
е възможност мъдро да те обичам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up