Sep 26, 2007, 4:19 PM

Просто любов

  Poetry
1.3K 0 27

Моите нежни тревоги в твойте силни ръце -
топлината, която ни прави сърдечни.
Крехкостта ми на твойте добри рамене
уморено обляга безкрайният делник.
Твойте доста чупливи, тъмни коси
и дълбоката, смела трапчинка,
мойте пъстри зеници, твойте черни очи -
всички наши различия - близости.
Твойто  мълчание в моите стихове
се разхожда, изпълнено с ритъм.
Всяка внезапно изречена истина
е възможност мъдро да те обичам.
И е толкова просто, човешко и древно.
Като слънчевия часовник в парка
любовта ни е кръг, а точното време
при прегръдка показва сянката ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...