Човек (Анна Станоева)
190 4963
2 ene 2014, 21:28

Просто любов... 

  Poesía » Otra
1225 1 10

Небето като църква е побрало

неверници и вярващи в едно.

Момичето, облечено във бяло,

подкарва своето житейско колело.

 

Не спира даже дъх да си поеме,

след себе си оставя простота.

Тя никога не пада на колене,

божествен образ, носещ любовта.

 

Ти можеш да я срещнеш във трамвая.

Ще я познаеш лесно, тя искри.

А може би, хей там, на тротоара,

очаква среща с твоите очи.

 

Оглеждай се! Очаквай! Намери я!

Че времето не спира своя бяг,

а любовта е сладка орисия,

която всеки вкарва в своя впряг.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??