Просто любов...
Небето като църква е побрало
неверници и вярващи в едно.
Момичето, облечено във бяло,
подкарва своето житейско колело.
Не спира даже дъх да си поеме,
след себе си оставя простота.
Тя никога не пада на колене,
божествен образ, носещ любовта.
Ти можеш да я срещнеш във трамвая.
Ще я познаеш лесно, тя искри.
А може би, хей там, на тротоара,
очаква среща с твоите очи.
Оглеждай се! Очаквай! Намери я!
Че времето не спира своя бяг,
а любовта е сладка орисия,
която всеки вкарва в своя впряг.
© Анна Станоева All rights reserved.
