Моето небе е биполярно,
а със прозата не се лети.
Стих съм. И тъжа безкрайно,
щом съм в отпуск от мечти.
Може би е нарцистично,
че съм алчно искаща любов,
че не мога с мярка да обичам,
а и питам винаги защо.
Сигурно се ровя твърде,
но със прозата не се лети.
Аз жадувам стих да бъда,
тъй че, просто ме чети...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse