Моето небе е биполярно,
а със прозата не се лети.
Стих съм. И тъжа безкрайно,
щом съм в отпуск от мечти.
Може би е нарцистично,
че съм алчно искаща любов,
че не мога с мярка да обичам,
а и питам винаги защо.
Сигурно се ровя твърде,
но със прозата не се лети.
Аз жадувам стих да бъда,
тъй че, просто ме чети...
© Катя Todos los derechos reservados