Моето небе е биполярно,
а със прозата не се лети.
Стих съм. И тъжа безкрайно,
щом съм в отпуск от мечти.
Може би е нарцистично,
че съм алчно искаща любов,
че не мога с мярка да обичам,
а и питам винаги защо.
Сигурно се ровя твърде,
но със прозата не се лети.
Аз жадувам стих да бъда,
тъй че, просто ме чети...
© Катя All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
