22 jul 2004, 8:30

Просто ме подмина

  Poesía
1.6K 0 0
Умирам бавно..., толкова е тъжно.
Приятелю, за тебе аз живях!
Да бъда в твоя свят, така желано,
но място нямаше, ненужна бях.

Надничам скрита зад сянката във двора.
Не ме видя,а може би ти просто ме подмина.
Днес паля свещи, нека изгоря,
забравена, самотна с тях да си отида.

Спаси ме! Моля със очи,
в тях дълбоко погледни, открий ме!
Душата болна съживи, сълзите спри!
За твойта радост, мойта болка ще подмина.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...