22 jul 2004, 8:30

Просто ме подмина

  Poesía
1.6K 0 0
Умирам бавно..., толкова е тъжно.
Приятелю, за тебе аз живях!
Да бъда в твоя свят, така желано,
но място нямаше, ненужна бях.

Надничам скрита зад сянката във двора.
Не ме видя,а може би ти просто ме подмина.
Днес паля свещи, нека изгоря,
забравена, самотна с тях да си отида.

Спаси ме! Моля със очи,
в тях дълбоко погледни, открий ме!
Душата болна съживи, сълзите спри!
За твойта радост, мойта болка ще подмина.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...