| Умирам бавно..., толкова е тъжно. Приятелю, за тебе аз живях! Да бъда в твоя свят, така желано, но място нямаше, ненужна бях. Надничам скрита зад сянката във двора. Не ме видя,а може би ти просто ме подмина. Днес паля свещи, нека изгоря, забравена, самотна с тях да си отида. Спаси ме! Моля със очи, в тях дълбоко погледни, открий ме! Душата болна съживи, сълзите спри! За твойта радост, мойта болка ще подмина. | ||
© Весела Йотова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
