Просто ме подмина

Jul 22, 2004, 8:30 AM

Poetry

1435 0 0

Умирам бавно..., толкова е тъжно. Приятелю, за тебе аз живях! Да бъда в твоя свят, така желано, но място нямаше, ненужна бях. Надничам скрита зад сянката във двора. Не ме видя,а може би ти просто ме подмина. Днес паля свещи, нека изгоря, забравена, самотна с тях да си отида. Спаси ме! Моля със очи, в тях дълбоко погледни, открий ме! Душата болна съживи, сълзите спри! За твойта радост, мойта болка ще подмина.

Please sign in with your account so you can comment and vote.