24 jul 2007, 8:47

Просто мисли 

  Poesía
600 0 5
И времето - предател ням,
закърпва тихо своето безумство.
Нима в очите му блести сълза?
Или е само отражение на мойте мисли?
Какво, че побелелите ми устни
нашепват тихо нечия молитва.
Няма смисъл в цялото вълшебство
да търсиш късчета надежда.
Нощта безмълвна, тиха, дари ти
капчици наслада?
Щастлив ли си?
С огризки да споделяш дневната
трапеза, със спомена за отминаващото време?
Щастлив ли си?
Или сънуваш хоризонти,
 вкопчени във твоето пиянство?
Щастлив ли си?
Защото аз ужасно искам да сънувам. 

© Полина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??