Jul 24, 2007, 8:47 AM

Просто мисли 

  Poetry
610 0 5
И времето - предател ням,
закърпва тихо своето безумство.
Нима в очите му блести сълза?
Или е само отражение на мойте мисли?
Какво, че побелелите ми устни
нашепват тихо нечия молитва.
Няма смисъл в цялото вълшебство
да търсиш късчета надежда.
Нощта безмълвна, тиха, дари ти
капчици наслада?
Щастлив ли си?
С огризки да споделяш дневната
трапеза, със спомена за отминаващото време?
Щастлив ли си?
Или сънуваш хоризонти,
 вкопчени във твоето пиянство?
Щастлив ли си?
Защото аз ужасно искам да сънувам. 

© Полина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??