Просто мисли
закърпва тихо своето безумство.
Нима в очите му блести сълза?
Или е само отражение на мойте мисли?
Какво, че побелелите ми устни
нашепват тихо нечия молитва.
Няма смисъл в цялото вълшебство
да търсиш късчета надежда.
Нощта безмълвна, тиха, дари ти
капчици наслада?
Щастлив ли си?
С огризки да споделяш дневната
трапеза, със спомена за отминаващото време?
Щастлив ли си?
Или сънуваш хоризонти,
вкопчени във твоето пиянство?
Щастлив ли си?
Защото аз ужасно искам да сънувам.
© Полина All rights reserved.