Jul 24, 2007, 8:47 AM

Просто мисли

  Poetry
726 0 5
И времето - предател ням,
закърпва тихо своето безумство.
Нима в очите му блести сълза?
Или е само отражение на мойте мисли?
Какво, че побелелите ми устни
нашепват тихо нечия молитва.
Няма смисъл в цялото вълшебство
да търсиш късчета надежда.
Нощта безмълвна, тиха, дари ти
капчици наслада?
Щастлив ли си?
С огризки да споделяш дневната
трапеза, със спомена за отминаващото време?
Щастлив ли си?
Или сънуваш хоризонти,
 вкопчени във твоето пиянство?
Щастлив ли си?
Защото аз ужасно искам да сънувам. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...