Просто мисли
И времето - предател ням,
закърпва тихо своето безумство.
Нима в очите му блести сълза?
Или е само отражение на мойте мисли?
Какво, че побелелите ми устни
нашепват тихо нечия молитва.
Няма смисъл в цялото вълшебство
да търсиш късчета надежда.
Нощта безмълвна, тиха, дари ти
капчици наслада?
Щастлив ли си?
С огризки да споделяш дневната
трапеза, със спомена за отминаващото време?
Щастлив ли си?
Или сънуваш хоризонти,
вкопчени във твоето пиянство?
Щастлив ли си?
Защото аз ужасно искам да сънувам.
закърпва тихо своето безумство.
Нима в очите му блести сълза?
Или е само отражение на мойте мисли?
Какво, че побелелите ми устни
нашепват тихо нечия молитва.
Няма смисъл в цялото вълшебство
да търсиш късчета надежда.
Нощта безмълвна, тиха, дари ти
капчици наслада?
Щастлив ли си?
С огризки да споделяш дневната
трапеза, със спомена за отминаващото време?
Щастлив ли си?
Или сънуваш хоризонти,
вкопчени във твоето пиянство?
Щастлив ли си?
Защото аз ужасно искам да сънувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Всички права запазени
