Просто мъж
Свирка си нехайно песен птича,
загорял до златно, полугол.
Не една жена ще го обича,
заради целувки с вкус на сол.
Той ги гали с маковата нежност
съмне ли – отлита, с вятър тих.
Влюбват се, до болка, неизбежно,
юли е тъга от летен стих.
Той лежи в тревите и ги чака
без адрес и дом е – бонвива̀н.
Стихове чете, почти разплакан,
идва и си тръгва непозван.
Щом пристигне август зад превала
и щурците млъкнат изведнъж.
Ще заспи тъгата премаляла,
Ех, неверен юли... Просто мъж.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
