9 abr 2008, 16:00

Просто нужди 

  Poesía » Otra
962 0 37


Когато замълча, е просто нужда.
Една от всичките. Но ми е важна.
И всяка дума е безкрайно чужда.
Отвътре не ми идва да я кажа.


Когато ме е страх, копая дупки.
Без капка смелост. От адреналин.
И камъкът под мен дори се чупи.
Инстинктът въздух е. Необходим.


Когато се погледна в огледало,
на устните едва, едва личи
една усмивка изтървана... в бяло.
Усмихвам се. А все ми се крещи.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??