Когато замълча, е просто нужда.
Една от всичките. Но ми е важна.
И всяка дума е безкрайно чужда.
Отвътре не ми идва да я кажа.
Когато ме е страх, копая дупки.
Без капка смелост. От адреналин.
И камъкът под мен дори се чупи.
Инстинктът въздух е. Необходим.
Когато се погледна в огледало,
на устните едва, едва личи
една усмивка изтървана... в бяло.
Усмихвам се. А все ми се крещи.
© Елица Стоянова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво, Елишка, чудо си ти!!!