12 feb 2007, 8:56

Просто приятел

  Poesía
1.1K 0 9


От връх до връх има-няма две педи -
от върха на носленцето влажно,
до върха на опашката. Гледай,
малка черно-кафява забавност

доверчиво очите ми търси,
упорито по мен се катери,
с непослушни крачета бърза,
любопитна света да намери...

Със надеждата сладка за ласка
в мен се гушва - пухкава топка...
Не, не хапе, не лае, не драска,
а залепя целувчици мокри...

Тя - горещо и нежно признание
от носленце и малка опашка,
ме избра и при мене остана.
Някога. Днес е просто приятел
.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ружена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сладурани сте и двете!

    Поздрави
  • Сладурско стихче. Хареса ми.
  • Не мога да не ти оставяти едно стихче, което моята щерка на 8г тия дни, докато беше в грипно-междусрочна ваканцийка изписа,породено от същата любов:
    МОЕТО КУЧЕ
    Имам си куче добричко,
    то е много мъничко.
    Обича да играе
    и весело да лае.
    направих му шалче от пух,
    но и то си има топъл кожух.
    Има си красива топка,
    с нея ходим на разходка.
    Обичаме сняг да вали
    и да измисляме снежни игри...
    МИРЯНА - 8г.
    П.п.това последното почти като художествена измислица, защото тази зима снегът трябва да си го измислим...Поздрав от мен и Миряна!
  • Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Чудесен стих!
    Написан с много любов към малкото приятелче!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...