12 feb 2007, 8:56

Просто приятел

  Poesía
1.1K 0 9


От връх до връх има-няма две педи -
от върха на носленцето влажно,
до върха на опашката. Гледай,
малка черно-кафява забавност

доверчиво очите ми търси,
упорито по мен се катери,
с непослушни крачета бърза,
любопитна света да намери...

Със надеждата сладка за ласка
в мен се гушва - пухкава топка...
Не, не хапе, не лае, не драска,
а залепя целувчици мокри...

Тя - горещо и нежно признание
от носленце и малка опашка,
ме избра и при мене остана.
Някога. Днес е просто приятел
.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ружена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сладурани сте и двете!

    Поздрави
  • Сладурско стихче. Хареса ми.
  • Не мога да не ти оставяти едно стихче, което моята щерка на 8г тия дни, докато беше в грипно-междусрочна ваканцийка изписа,породено от същата любов:
    МОЕТО КУЧЕ
    Имам си куче добричко,
    то е много мъничко.
    Обича да играе
    и весело да лае.
    направих му шалче от пух,
    но и то си има топъл кожух.
    Има си красива топка,
    с нея ходим на разходка.
    Обичаме сняг да вали
    и да измисляме снежни игри...
    МИРЯНА - 8г.
    П.п.това последното почти като художествена измислица, защото тази зима снегът трябва да си го измислим...Поздрав от мен и Миряна!
  • Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Чудесен стих!
    Написан с много любов към малкото приятелче!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...