Просто приятел
От връх до връх има-няма две педи -
от върха на носленцето влажно,
до върха на опашката. Гледай,
малка черно-кафява забавност
доверчиво очите ми търси,
упорито по мен се катери,
с непослушни крачета бърза,
любопитна света да намери...
Със надеждата сладка за ласка
в мен се гушва - пухкава топка...
Не, не хапе, не лае, не драска,
а залепя целувчици мокри...
Тя - горещо и нежно признание
от носленце и малка опашка,
ме избра и при мене остана.
Някога. Днес е просто приятел.
© Ружена All rights reserved.
