12.02.2007 г., 8:56

Просто приятел

1.1K 0 9


От връх до връх има-няма две педи -
от върха на носленцето влажно,
до върха на опашката. Гледай,
малка черно-кафява забавност

доверчиво очите ми търси,
упорито по мен се катери,
с непослушни крачета бърза,
любопитна света да намери...

Със надеждата сладка за ласка
в мен се гушва - пухкава топка...
Не, не хапе, не лае, не драска,
а залепя целувчици мокри...

Тя - горещо и нежно признание
от носленце и малка опашка,
ме избра и при мене остана.
Някога. Днес е просто приятел
.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ружена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сладурани сте и двете!

    Поздрави
  • Сладурско стихче. Хареса ми.
  • Не мога да не ти оставяти едно стихче, което моята щерка на 8г тия дни, докато беше в грипно-междусрочна ваканцийка изписа,породено от същата любов:
    МОЕТО КУЧЕ
    Имам си куче добричко,
    то е много мъничко.
    Обича да играе
    и весело да лае.
    направих му шалче от пух,
    но и то си има топъл кожух.
    Има си красива топка,
    с нея ходим на разходка.
    Обичаме сняг да вали
    и да измисляме снежни игри...
    МИРЯНА - 8г.
    П.п.това последното почти като художествена измислица, защото тази зима снегът трябва да си го измислим...Поздрав от мен и Миряна!
  • Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Чудесен стих!
    Написан с много любов към малкото приятелче!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...