12 февр. 2007 г., 08:56

Просто приятел

1.1K 0 9


От връх до връх има-няма две педи -
от върха на носленцето влажно,
до върха на опашката. Гледай,
малка черно-кафява забавност

доверчиво очите ми търси,
упорито по мен се катери,
с непослушни крачета бърза,
любопитна света да намери...

Със надеждата сладка за ласка
в мен се гушва - пухкава топка...
Не, не хапе, не лае, не драска,
а залепя целувчици мокри...

Тя - горещо и нежно признание
от носленце и малка опашка,
ме избра и при мене остана.
Някога. Днес е просто приятел
.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ружена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сладурани сте и двете!

    Поздрави
  • Сладурско стихче. Хареса ми.
  • Не мога да не ти оставяти едно стихче, което моята щерка на 8г тия дни, докато беше в грипно-междусрочна ваканцийка изписа,породено от същата любов:
    МОЕТО КУЧЕ
    Имам си куче добричко,
    то е много мъничко.
    Обича да играе
    и весело да лае.
    направих му шалче от пух,
    но и то си има топъл кожух.
    Има си красива топка,
    с нея ходим на разходка.
    Обичаме сняг да вали
    и да измисляме снежни игри...
    МИРЯНА - 8г.
    П.п.това последното почти като художествена измислица, защото тази зима снегът трябва да си го измислим...Поздрав от мен и Миряна!
  • Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Чудесен стих!
    Написан с много любов към малкото приятелче!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...