Просто ще се случи!

Почука някой на мойта врата,
отворих и в миг се стъписах,
стоеше на прага пред мен любовта,
тази любов  аз отчаяно търсех...
Стоеше на прага унила и тъжна,
в очите блестяха сълзи,
към нея се втурнах и я силно прегърнах,
тя плахо ми каза: ''Прости!''.
Усмихнах се тихо и казах с въздишка:
"Изтрий тез солени сълзи,
отдавна простих ти, сега ти се радвам,
не тръгвай от мен, остани...
Дълъг беше пътят ми към тебе,
и не вярвях, че ще те открия,
този миг е мой, той е вълшебен,
сън ли е или пък е магия...
Остани, стопли сърцето наранено,
обич подари ми - обич ще получиш,
времето тъгата ще е взело,
утре сутрин... просто ще се случи..."


                01. 07. 2008 г.