Почука някой на мойта врата, отворих и в миг се стъписах, стоеше на прага пред мен любовта, тази любов аз отчаяно търсех... Стоеше на прага унила и тъжна, в очите блестяха сълзи, към нея се втурнах и я силно прегърнах, тя плахо ми каза: ''Прости!''. Усмихнах се тихо и казах с въздишка: "Изтрий тез солени сълзи, отдавна простих ти, сега ти се радвам, не тръгвай от мен, остани... Дълъг беше пътят ми към тебе, и не вярвях, че ще те открия, този миг е мой, той е вълшебен, сън ли е или пък е магия... Остани, стопли сърцето наранено, обич подари ми - обич ще получиш, времето тъгата ще е взело, утре сутрин... просто ще се случи..."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.