2 июл. 2008 г., 08:42

Просто ще се случи!

942 0 0
Почука някой на мойта врата,
отворих и в миг се стъписах,
стоеше на прага пред мен любовта,
тази любов  аз отчаяно търсех...
Стоеше на прага унила и тъжна,
в очите блестяха сълзи,
към нея се втурнах и я силно прегърнах,
тя плахо ми каза: ''Прости!''.
Усмихнах се тихо и казах с въздишка:
"Изтрий тез солени сълзи,
отдавна простих ти, сега ти се радвам,
не тръгвай от мен, остани...
Дълъг беше пътят ми към тебе,
и не вярвях, че ще те открия,
този миг е мой, той е вълшебен,
сън ли е или пък е магия...
Остани, стопли сърцето наранено,
обич подари ми - обич ще получиш,
времето тъгата ще е взело,
утре сутрин... просто ще се случи..."


                01. 07. 2008 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...