Почука някой на мойта врата,
отворих и в миг се стъписах,
стоеше на прага пред мен любовта,
тази любов аз отчаяно търсех...
Стоеше на прага унила и тъжна,
в очите блестяха сълзи,
към нея се втурнах и я силно прегърнах,
тя плахо ми каза: ''Прости!''.
Усмихнах се тихо и казах с въздишка:
"Изтрий тез солени сълзи,
отдавна простих ти, сега ти се радвам,
не тръгвай от мен, остани... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up