7 ene 2024, 15:25

Просто стих

  Poesía
656 6 3

По мен се стичат капки светлина.

Дъждът вали, красива е нощта.

Под лампите дантели от вода.

Танцува там небесна любовта.

 

Мълчащи арфи, сенките дървета.

Листа и дъжд те шепнат песента.

Течащи ручеи по каменни павета.

Вървя щастлив, забравил есента.

 

Площадът тих, часовник свети.

Отмерва времето на спящата земя.

Самотни пейки, тъмни силуети.

Живот забравил шумна суета.

 

Очи затварям, думите са в мен.

Душата ми написала е стих.

За бъдещето, чакания ден.

Надеждата за словото "Простих".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...