7 ene 2024, 15:25

Просто стих

  Poesía
654 6 3

По мен се стичат капки светлина.

Дъждът вали, красива е нощта.

Под лампите дантели от вода.

Танцува там небесна любовта.

 

Мълчащи арфи, сенките дървета.

Листа и дъжд те шепнат песента.

Течащи ручеи по каменни павета.

Вървя щастлив, забравил есента.

 

Площадът тих, часовник свети.

Отмерва времето на спящата земя.

Самотни пейки, тъмни силуети.

Живот забравил шумна суета.

 

Очи затварям, думите са в мен.

Душата ми написала е стих.

За бъдещето, чакания ден.

Надеждата за словото "Простих".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....