7 янв. 2024 г., 15:25

Просто стих

663 6 3

По мен се стичат капки светлина.

Дъждът вали, красива е нощта.

Под лампите дантели от вода.

Танцува там небесна любовта.

 

Мълчащи арфи, сенките дървета.

Листа и дъжд те шепнат песента.

Течащи ручеи по каменни павета.

Вървя щастлив, забравил есента.

 

Площадът тих, часовник свети.

Отмерва времето на спящата земя.

Самотни пейки, тъмни силуети.

Живот забравил шумна суета.

 

Очи затварям, думите са в мен.

Душата ми написала е стих.

За бъдещето, чакания ден.

Надеждата за словото "Простих".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гедеон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...