7.01.2024 г., 15:25

Просто стих

658 6 3

По мен се стичат капки светлина.

Дъждът вали, красива е нощта.

Под лампите дантели от вода.

Танцува там небесна любовта.

 

Мълчащи арфи, сенките дървета.

Листа и дъжд те шепнат песента.

Течащи ручеи по каменни павета.

Вървя щастлив, забравил есента.

 

Площадът тих, часовник свети.

Отмерва времето на спящата земя.

Самотни пейки, тъмни силуети.

Живот забравил шумна суета.

 

Очи затварям, думите са в мен.

Душата ми написала е стих.

За бъдещето, чакания ден.

Надеждата за словото "Простих".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...