7.01.2024 г., 15:25

Просто стих

660 6 3

По мен се стичат капки светлина.

Дъждът вали, красива е нощта.

Под лампите дантели от вода.

Танцува там небесна любовта.

 

Мълчащи арфи, сенките дървета.

Листа и дъжд те шепнат песента.

Течащи ручеи по каменни павета.

Вървя щастлив, забравил есента.

 

Площадът тих, часовник свети.

Отмерва времето на спящата земя.

Самотни пейки, тъмни силуети.

Живот забравил шумна суета.

 

Очи затварям, думите са в мен.

Душата ми написала е стих.

За бъдещето, чакания ден.

Надеждата за словото "Простих".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...