pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
140 3580
16 nov 2010, 20:14

Просто стихче... 

  Poesía » Otra
1759 0 28

- Защо умираш, мамо? - не попитах.
В прозореца вилнееше небе,
дълбоко като есенна молитва.
Бях възрастен. На двадесет и две.

- Защо умираш...? Хапах си езика.
Тържествено-мъжествено мълчах,
защото нямах смелост да попитам.
И бях спокоен, колкото не бях.

- Защо умираш, мамо? - те попитах
накрая. И от яд се разревах.
Ти се усмихна със сълза в очите.


Отгоре Господ палеше звезда.

2010

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??