Nov 16, 2010, 8:14 PM

Просто стихче...

Poetry » Other

2.2K 0 28

- Защо умираш, мамо? - не попитах.
В прозореца вилнееше небе,
дълбоко като есенна молитва.
Бях възрастен. На двадесет и две.

- Защо умираш...? Хапах си езика.
Тържествено-мъжествено мълчах,
защото нямах смелост да попитам.
И бях спокоен, колкото не бях.

- Защо умираш, мамо? - те попитах
накрая. И от яд се разревах.
Ти се усмихна със сълза в очите.

Отгоре Господ палеше звезда.

2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rudin (Иван Христов)

С Ани Монева! Поздрави!

2011-01-09T11:12:38+02:00
bardluna (Геновева Цандева)

Урок по поезия...

2011-01-06T23:02:38+02:00
Индиана (Криси)

Не мога да заплача, а ми се иска...

2010-12-26T18:31:22+02:00
rozita-p (Росица)

Направо те стиска за гърлото!!!

2010-12-13T13:54:14+02:00
mihri61 (Милко Христов)

И аз като Петинка!

2010-12-11T21:19:06+02:00