30 nov 2015, 17:13

Просто така

  Poesía » Otra
1K 0 15

Прилича му на облак прахоляк

да пробва да потули слънцето,

но ще постигне краткотраен мрак.

Светлик не съм видяла да се гърчи

 

в безсилие и гняв - да надделее,

а със присъщото си превъзходство

(при все че никога не големее)

отсича корена на тъмнината просто!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ел, Гавраил, благодаря ви, приятели!
  • Светът е Мрак и Светлина
    а ние сме от светлата страна
    когато облак прах покрий небето
    Надеждата ни свети,тя е във сърцето

    Много смислено,стилно,изразно!Поздрав от мен!
  • Валери!
    Наистина не знам какво да кажа, затова засега ще се огранича в едно голямо благодаря! Трогна ме!
  • Много ти благодаря, Жоре!
  • Много идейно, хубаво написано и житейски аргументирано!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....