Просто така

Poetry » Other

1K 0 15

Прилича му на облак прахоляк

да пробва да потули слънцето,

но ще постигне краткотраен мрак.

Светлик не съм видяла да се гърчи

в безсилие и гняв - да надделее,

а със присъщото си превъзходство

(при все че никога не големее)

отсича корена на тъмнината просто!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

toxin (Таня Донова)

Ел, Гавраил, благодаря ви, приятели!

2015-12-27T12:02:36+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Светът е Мрак и Светлина
а ние сме от светлата страна
когато облак прах покрий небето
Надеждата ни свети,тя е във сърцето

Много смислено,стилно,изразно!Поздрав от мен!

2015-12-26T21:03:44+02:00
toxin (Таня Донова)

Валери!
Наистина не знам какво да кажа, затова засега ще се огранича в едно голямо благодаря! Трогна ме!

2015-12-12T13:44:15+02:00
toxin (Таня Донова)

Много ти благодаря, Жоре!

2015-12-04T08:00:40+02:00
nyctophilia (Георги)

Много идейно, хубаво написано и житейски аргументирано!

2015-12-03T21:30:11+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0