Просто така

Поезия » Друга

1K 0 15

Прилича му на облак прахоляк

да пробва да потули слънцето,

но ще постигне краткотраен мрак.

Светлик не съм видяла да се гърчи

в безсилие и гняв - да надделее,

а със присъщото си превъзходство

(при все че никога не големее)

отсича корена на тъмнината просто!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

toxin (Таня Донова)

Ел, Гавраил, благодаря ви, приятели!

2015-12-27T12:02:36+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Светът е Мрак и Светлина
а ние сме от светлата страна
когато облак прах покрий небето
Надеждата ни свети,тя е във сърцето

Много смислено,стилно,изразно!Поздрав от мен!

2015-12-26T21:03:44+02:00
toxin (Таня Донова)

Валери!
Наистина не знам какво да кажа, затова засега ще се огранича в едно голямо благодаря! Трогна ме!

2015-12-12T13:44:15+02:00
toxin (Таня Донова)

Много ти благодаря, Жоре!

2015-12-04T08:00:40+02:00
nyctophilia (Георги)

Много идейно, хубаво написано и житейски аргументирано!

2015-12-03T21:30:11+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.4K 5.0