Просто така ли...

Просто така ли се пише за обич -

сядаш с лека ръка и перо?

Думички в ритъм, метафори, строфи -

нижат се в улей като дъжд из ведро.

Стига да взел си от щастие в себе си -

тръпка, усещане, че сте с Нея в едно.

И мисли, и кварки без дъх да копнеят,

и мравчици лазят по твойто бедро.

А после... понякога щом пак засияеш,

грабни светлинката - в шепа сноп от лъчи.

И с тях нарисувай сърце под дъгата...

и с блясъка нежен във твойте очи.

А те щом поискат, нека полазят;

по гърба, във косите, по цялата плът.

С усмивка пътечка нека проправят -

следа във душата ти. Нека шептят

и устните парещи, свой белег поставят

по твоите, челото, нослето... И в миг

какво още повече те да добавят?!

Няма смисъл от думи върху белия лист.