Просто така ли...
Просто така ли се пише за обич -
сядаш с лека ръка и перо?
Думички в ритъм, метафори, строфи -
нижат се в улей като дъжд из ведро.
Стига да взел си от щастие в себе си -
тръпка, усещане, че сте с Нея в едно.
И мисли, и кварки без дъх да копнеят,
и мравчици лазят по твойто бедро.
А после... понякога щом пак засияеш,
грабни светлинката - в шепа сноп от лъчи.
И с тях нарисувай сърце под дъгата...
и с блясъка нежен във твойте очи.
А те щом поискат, нека полазят;
по гърба, във косите, по цялата плът.
С усмивка пътечка нека проправят -
следа във душата ти. Нека шептят
и устните парещи, свой белег поставят
по твоите, челото, нослето... И в миг
какво още повече те да добавят?!
Няма смисъл от думи върху белия лист.
© Камелия Всички права запазени