Просто така ли...
Просто така ли се пише за обич -
сядаш с лека ръка и перо?
Думички в ритъм, метафори, строфи -
нижат се в улей като дъжд из ведро.
Стига да взел си от щастие в себе си -
тръпка, усещане, че сте с Нея в едно.
И мисли, и кварки без дъх да копнеят,
и мравчици лазят по твойто бедро.
А после... понякога щом пак засияеш,
грабни светлинката - в шепа сноп от лъчи.
И с тях нарисувай сърце под дъгата... ...