9 ene 2020, 21:23

Просто вечер

1.4K 0 0

Броиш ли на стаята ъглите,

чакаш ли да дойде твоят час,

едвам горе задържаш си миглите,

за сила ли припомяш моя бас?

Не срещаш на колегите очите,

не отвръщат и по твоя глас.

 

Ще дойда с растение в ръката,

взех го от близкият до мене храст.

Усмивка ти с умора на устните,

греят очите ти със страст,

сърцето ти усещам във ушите,

отдавам щастието си на твойта власт.

 

Дума чакам да ми кажеш,

облян в твойта светлина.

Пътят ми до вкъщи да покажеш,

хванали се здраво за ръка,

да запълним остатъка от време,

забравили за скука или самота.

 

Сладолед отново да си купим,

да го топим заедно в уста,

студът с топлината си да счупим,

да запалим в гърдите огъня,

да полегнем в нновите чаршафи,

стигнали на душата този път страстта.

 

Каквото после ще последва,

знае го само нашата Любов,

колкото и трудно съдбата да нарежда,

трудното неще прекърши нашите сърца,

стъпките на успеха в брака ни да следват,

щом днес първо си сказахме за многото деца!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Сираков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....