9.01.2020 г., 21:23

Просто вечер

1.4K 0 0

Броиш ли на стаята ъглите,

чакаш ли да дойде твоят час,

едвам горе задържаш си миглите,

за сила ли припомяш моя бас?

Не срещаш на колегите очите,

не отвръщат и по твоя глас.

 

Ще дойда с растение в ръката,

взех го от близкият до мене храст.

Усмивка ти с умора на устните,

греят очите ти със страст,

сърцето ти усещам във ушите,

отдавам щастието си на твойта власт.

 

Дума чакам да ми кажеш,

облян в твойта светлина.

Пътят ми до вкъщи да покажеш,

хванали се здраво за ръка,

да запълним остатъка от време,

забравили за скука или самота.

 

Сладолед отново да си купим,

да го топим заедно в уста,

студът с топлината си да счупим,

да запалим в гърдите огъня,

да полегнем в нновите чаршафи,

стигнали на душата този път страстта.

 

Каквото после ще последва,

знае го само нашата Любов,

колкото и трудно съдбата да нарежда,

трудното неще прекърши нашите сърца,

стъпките на успеха в брака ни да следват,

щом днес първо си сказахме за многото деца!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Сираков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...