9.01.2020 г., 21:23

Просто вечер

1.4K 0 0

Броиш ли на стаята ъглите,

чакаш ли да дойде твоят час,

едвам горе задържаш си миглите,

за сила ли припомяш моя бас?

Не срещаш на колегите очите,

не отвръщат и по твоя глас.

 

Ще дойда с растение в ръката,

взех го от близкият до мене храст.

Усмивка ти с умора на устните,

греят очите ти със страст,

сърцето ти усещам във ушите,

отдавам щастието си на твойта власт.

 

Дума чакам да ми кажеш,

облян в твойта светлина.

Пътят ми до вкъщи да покажеш,

хванали се здраво за ръка,

да запълним остатъка от време,

забравили за скука или самота.

 

Сладолед отново да си купим,

да го топим заедно в уста,

студът с топлината си да счупим,

да запалим в гърдите огъня,

да полегнем в нновите чаршафи,

стигнали на душата този път страстта.

 

Каквото после ще последва,

знае го само нашата Любов,

колкото и трудно съдбата да нарежда,

трудното неще прекърши нашите сърца,

стъпките на успеха в брака ни да следват,

щом днес първо си сказахме за многото деца!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Сираков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...