23 jul 2025, 23:45

Простотия

  Poesía
190 0 1
           Простотия

 

 

Тя простотията човешка край няма,

глупостта човешка понякога е голяма!

Родена е от злоба и от малодушие голямо

,към истинските чувства тя е. няма.

 

Тя свързана е с човешкото възпитание 

от ранна възраст тя от родителите зависи.

децата си в любов, почит, състрадание 

те да възпитат с уважение и страхопочитание.

 

В този свят изпълнен със завист и злоба,

не мога да простя на простака, е не мога.

А такива има много хора тук и по света,

замълчавам си тъжен изпълнен с тъга!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...