23.07.2025 г., 23:45

Простотия

186 0 1
           Простотия

 

 

Тя простотията човешка край няма,

глупостта човешка понякога е голяма!

Родена е от злоба и от малодушие голямо

,към истинските чувства тя е. няма.

 

Тя свързана е с човешкото възпитание 

от ранна възраст тя от родителите зависи.

децата си в любов, почит, състрадание 

те да възпитат с уважение и страхопочитание.

 

В този свят изпълнен със завист и злоба,

не мога да простя на простака, е не мога.

А такива има много хора тук и по света,

замълчавам си тъжен изпълнен с тъга!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...