18 ago 2021, 23:35  

Пространствата на Поета (на Александър Геров)

  Poesía
375 0 0

Дъхът  - насечен на прибежки,

бе мой. Докато се тъкмях,

въведе ме Поетът нежно

с Вергилиевата ръка.

 

Бохемско бе! Но без Тамара -

виновно Виното, тезгях -

самата маса, а кръчмарят -

Маруся, с мъркащия мях.

 

Пред чудодейна супа постна -

молитвен бях, гладът - пищен.

И прещедрият му пръв въпрос

запита Всичко с "Пишеш ли?"

 

"Аз не пиша вече, не чета

и нийде не излизам...

Чакам Смъртта!

Понякога по някой влиза".

 

Духът извлича се забавено

и Тялото си преобръща.

И лющеха се снежно ставите.

Последните ръце насъщни протегна.

В дланите пшенични посипаха се Птици;

с тях Балконът със сеанс едничък

Пространствата си разпростря.

 

И в Болката се пак набоде.

Аз сам видях се в тоя клип.

От Сянка тен ме изпроводи.

 

След Мен не хлопна, ни хлипна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вълчо Шукерски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...