18.08.2021 г., 23:35  

Пространствата на Поета (на Александър Геров)

364 0 0

Дъхът  - насечен на прибежки,

бе мой. Докато се тъкмях,

въведе ме Поетът нежно

с Вергилиевата ръка.

 

Бохемско бе! Но без Тамара -

виновно Виното, тезгях -

самата маса, а кръчмарят -

Маруся, с мъркащия мях.

 

Пред чудодейна супа постна -

молитвен бях, гладът - пищен.

И прещедрият му пръв въпрос

запита Всичко с "Пишеш ли?"

 

"Аз не пиша вече, не чета

и нийде не излизам...

Чакам Смъртта!

Понякога по някой влиза".

 

Духът извлича се забавено

и Тялото си преобръща.

И лющеха се снежно ставите.

Последните ръце насъщни протегна.

В дланите пшенични посипаха се Птици;

с тях Балконът със сеанс едничък

Пространствата си разпростря.

 

И в Болката се пак набоде.

Аз сам видях се в тоя клип.

От Сянка тен ме изпроводи.

 

След Мен не хлопна, ни хлипна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълчо Шукерски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...