Дъхът - насечен на прибежки,
бе мой. Докато се тъкмях,
въведе ме Поетът нежно
с Вергилиевата ръка.
Бохемско бе! Но без Тамара -
виновно Виното, тезгях -
самата маса, а кръчмарят -
Маруся, с мъркащия мях.
Пред чудодейна супа постна -
молитвен бях, гладът - пищен.
И прещедрият му пръв въпрос
запита Всичко с "Пишеш ли?"
"Аз не пиша вече, не чета
и нийде не излизам...
Чакам Смъртта!
Понякога по някой влиза".
Духът извлича се забавено
и Тялото си преобръща.
И лющеха се снежно ставите.
Последните ръце насъщни протегна.
В дланите пшенични посипаха се Птици;
с тях Балконът със сеанс едничък
Пространствата си разпростря.
И в Болката се пак набоде.
Аз сам видях се в тоя клип.
От Сянка тен ме изпроводи.
След Мен не хлопна, ни хлипна.
© Вълчо Шукерски Всички права запазени