30 nov 2007, 9:48

Пространствено напрегнат...

1.6K 0 11

 

Набъбнала нощта,

разтворила душа,

се сблъска с непокорството

на мъжкото ти тяло.

И огнена искра

възпламени плътта

с брилянтното усещане

за твоето начало.

 

Протегнала ръце

към твоето сърце,

аз целия намерих те,

мечтан до изкушение.

По кожата полепнала,

пространствено напрегнах те.

Потърси ме! Намери ме,

изгарящ в нетърпение!

 

И в бавен танц навлизащи,

телата ни, вибриращи,

докоснаха на изгрева

граничния контраст.

Избухнаха, пулсиращи,

от устните напиращи

стенания, преливащи

във споделена страст.

 

Обичана, нощта

с пречистена душа,

пропита с непокорството ти

в женското ми тяло,

създаде сутринта,

обля я в светлина

с брилянтното усещане

за нашето начало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...