Пространствено напрегнат...
Набъбнала нощта,
разтворила душа,
се сблъска с непокорството
на мъжкото ти тяло.
И огнена искра
възпламени плътта
с брилянтното усещане
за твоето начало.
Протегнала ръце
към твоето сърце,
аз целия намерих те,
мечтан до изкушение.
По кожата полепнала,
пространствено напрегнах те.
Потърси ме! Намери ме,
изгарящ в нетърпение!
И в бавен танц навлизащи,
телата ни, вибриращи,
докоснаха на изгрева
граничния контраст.
Избухнаха, пулсиращи,
от устните напиращи
стенания, преливащи
във споделена страст.
Обичана, нощта
с пречистена душа,
пропита с непокорството ти
в женското ми тяло,
създаде сутринта,
обля я в светлина
с брилянтното усещане
за нашето начало.
© Цвети Пеева All rights reserved.
