3 dic 2016, 20:42

Пространството не е нищо повече от илюзия* 

  Poesía
454 1 4

За два-три дни ми каза, че отиваш

далеч на изток, нейде край морето.

Улавям се да мисля, че разкриваш

как от синьото по-синьо е небето.

Как тюркоазена водата е край тебе,

тъй кротка, тиха и смирена 

и плиска се без никаква потребност

и в мигом е от теб пленена.

 

Усетил си тогава самотата ми,

най-страшният ми тя е грях.

Сега ти пращам миг и от тъгата си,

не я посипвай с пепел...С прах.

Тя окъпана е в морска пяна

и посипана със златен пясък.

И нищо...че сега ме няма

до теб съм...в перлен блясък.

 

 

*В съавторство със Звездичката

© Joakim from the grave Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??