3 abr 2025, 7:41

Просветлението

  Poesía
224 0 0

   П Р О С В Е Т Л Е Н И Е Т О

 

Цял живот човекът се литка

между крайностите на свойта природа-

не докоснал се на паметта до Духовните свитъци,

не проумял смисъла на мотото"Свинец или Свобода".

 

Свободата е винаги Тук и Сега,

но ние постоянно отсъстваме,

изпускайки юздите на свойта съдба

и на Мечтите крилата прекършвайки.

 

Глупаво попаднал под чуждия гнет,

мислиш,че по ясно открояваш злосторника,

сменил твоите сливи със чуждата смет

и полагаш началото на грешна риторика.

 

Къде изобщо си винаги,

когато Свободата те гъделичка,

сочейки Съдбовните Мигове,

които покрай теб безвъзвратно отлитат?

 

Явно,вечно си някъде другаде,

заблуден,лутащт се на повърхността,

отчаян,с очи широко отворени и учудени,

с въпрос застинал дълбоко и глупаво в тях-

ЗАЩО все на мене се случват всички лоши неща?

 

Когато за пръв път успееш,да се докоснеш

до периферията на Духовния Център

и усетиш неговата Енергия Мощтна,

осъзнаваш безсмислието на досегашното кретане.

 

С Вяра и Воля придобиеш ли навика,

да се спущаш до самия център на Духовността,

в теб избухва Най-Великото Случване,

което те свързва с Безкрая на Вечността.

 

Уловил Енергията от вибрацията на Интуицията

в ДНК молекулата и танца съдбовен на тялото,

включваш на Божествеността всички традиции,

които абсолютно всичко са способни да правят.

 

Господ няма нужда от поликлиники и диспансери,

Той предварително знае за нашите болежки и нужди,

Той може да променя Пространството и Времето-

да ни помага винаги,ако достойно и честно му служим.

 

24.03.2025г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....