3 jun 2007, 16:29

Просяче

  Poesía
722 0 11
  В юмруче стиснало стотинка,едно дете осъмнало на пътя,пред църквата стои и помощ иска,дори и всичките да го осъдят!
От всякъде подритвано и бито,
замяргано със камъни и пръти...
Виновно ли е за това, че се родило,
орисано на този свят да проси!?
Във мръсния контейнер, до дървото,със кучетата рови се из вътре.Прехраната намира си, горкотои вие като куче цели нощи!
Среднощ, когато лампите загаснат,скатава се на завет в някой ъгъл,а кучетата, на кълбо, край него,му дават топлина да не замръзне!Нощ след нощ за него се превръщатединствени роднини за детето.Луната като майка го загръща,една звезда угасва вместо него!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...