Aneta_kz (Анета)
511 12601
3 jun 2007, 16:29

Просяче 

  Poesía
569 0 11
 
В юмруче стиснало стотинка,
едно дете осъмнало на пътя,
пред църквата стои и помощ иска,
дори и всичките да го осъдят!
От всякъде подритвано и бито,
замяргано със камъни и пръти...
Виновно ли е за това, че се родило,
орисано на този свят да проси!?
Във мръсния контейнер, до дървото,
със кучетата рови се из вътре.
Прехраната намира си, горкото
и вие като куче цели нощи!
Среднощ, когато лампите загаснат,
скатава се на завет в някой ъгъл,
а кучетата, на кълбо, край него,
му дават топлина да не замръзне!
Нощ след нощ за него се превръщат
единствени роднини за детето.
Луната като майка го загръща,
една звезда угасва вместо него!

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??