Jun 3, 2007, 4:29 PM

Просяче

  Poetry
720 0 11
  В юмруче стиснало стотинка,едно дете осъмнало на пътя,пред църквата стои и помощ иска,дори и всичките да го осъдят!
От всякъде подритвано и бито,
замяргано със камъни и пръти...
Виновно ли е за това, че се родило,
орисано на този свят да проси!?
Във мръсния контейнер, до дървото,със кучетата рови се из вътре.Прехраната намира си, горкотои вие като куче цели нощи!
Среднощ, когато лампите загаснат,скатава се на завет в някой ъгъл,а кучетата, на кълбо, край него,му дават топлина да не замръзне!Нощ след нощ за него се превръщатединствени роднини за детето.Луната като майка го загръща,една звезда угасва вместо него!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...