Jun 3, 2007, 4:29 PM

Просяче 

  Poetry
606 0 11
В юмруче стиснало стотинка,едно дете осъмнало на пътя,пред църквата стои и помощ иска,дори и всичките да го осъдят!
От всякъде подритвано и бито,
замяргано със камъни и пръти...
Виновно ли е за това, че се родило,
орисано на този свят да проси!?
Във мръсния контейнер, до дървото,със кучетата рови се из вътре.Прехраната намира си, горкотои вие като куче цели нощи!
Среднощ, когато лампите загаснат,скатава се на завет в някой ъгъл,а кучетата, на кълбо, край него,му дават топлина да не замръзне!Нощ след нощ за него се превръщатединствени роднини за детето.Луната като майка го загръща,една звезда угасва вместо него!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Random works
: ??:??