Aneta_kz (Анета)
511 12636
Jun 3, 2007, 4:29 PM

Просяче 

  Poetry
539 0 11
 
В юмруче стиснало стотинка,
едно дете осъмнало на пътя,
пред църквата стои и помощ иска,
дори и всичките да го осъдят!
От всякъде подритвано и бито,
замяргано със камъни и пръти...
Виновно ли е за това, че се родило,
орисано на този свят да проси!?
Във мръсния контейнер, до дървото,
със кучетата рови се из вътре.
Прехраната намира си, горкото
и вие като куче цели нощи!
Среднощ, когато лампите загаснат,
скатава се на завет в някой ъгъл,
а кучетата, на кълбо, край него,
му дават топлина да не замръзне!
Нощ след нощ за него се превръщат
единствени роднини за детето.
Луната като майка го загръща,
една звезда угасва вместо него!

© Анета All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??