ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
14 jun 2009, 19:29

Просяк 

  Poesía » Civil
607 0 2

Дъждът попива във земята пресен

и всяка капчица по нея се разля.

Вятър пее свойта тъжна песен,

просяк скита бос във тъмнина.

 

 

Улиците пусти проговарят

и сякаш търсят му подслон.

Прогизнал в дрипи състарени,

в ръка държи изрезка от картон.

 

 

С плаха стъпка приближава до боклука,

стомахът му къркори пак от глад.

В живота тъй далече от сполука,

без дом, мечти и няма брат.                                             

 

 

На кълбо се свива в ъгъла на завет,

скъсаната шапка слага на глава.

Безмислено безследен започва да заспива,

отчаянието носи болка и тъга.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??