Просяк

14 июн. 2009 г., 19:29

Поэзия » Гражданская

551 0 2

Дъждът попива във земята пресен

и всяка капчица по нея се разля.

Вятър пее свойта тъжна песен,

просяк скита бос във тъмнина.

Улиците пусти проговарят

и сякаш търсят му подслон.

Прогизнал в дрипи състарени,

в ръка държи изрезка от картон.

С плаха стъпка приближава до боклука,

стомахът му къркори пак от глад.

В живота тъй далече от сполука,

без дом, мечти и няма брат.

На кълбо се свива в ъгъла на завет,

скъсаната шапка слага на глава.

Безмислено безследен започва да заспива,

отчаянието носи болка и тъга.