ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
Jun 14, 2009, 7:29 PM

Просяк 

  Poetry » Civilian
555 0 2

Дъждът попива във земята пресен

и всяка капчица по нея се разля.

Вятър пее свойта тъжна песен,

просяк скита бос във тъмнина.

 

 

Улиците пусти проговарят

и сякаш търсят му подслон.

Прогизнал в дрипи състарени,

в ръка държи изрезка от картон.

 

 

С плаха стъпка приближава до боклука,

стомахът му къркори пак от глад.

В живота тъй далече от сполука,

без дом, мечти и няма брат.                                             

 

 

На кълбо се свива в ъгъла на завет,

скъсаната шапка слага на глава.

Безмислено безследен започва да заспива,

отчаянието носи болка и тъга.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??