jantreya (Валентина Шейтанова)
240 3900
8 nov 2007, 14:29

Просяк 

  Poesía
918 0 31

Под прицел на звезда студено-ярка.

Под ножа на касапин - вятър лют,

загърнал се във дреха - не по мярка,

несретник зъзне, в гуменки обут.

 

На твърдото си ложе - тротоара,

с картонена кутия в своя скут,

в която има само малко вяра

и натрошен на ситно нощен студ.

 

Загубил нейде гордост и достойнство,

прострял ръката с вкочанена длан,

той вкопчва се във нечие спокойствие

и проси своята нищожна дан.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пореден поклон пред таланта ти-да рисуваш с думи!!!!
  • О, какъв силен стих...!
    Нямам думи!
  • хареса ми "загърнал се във дреха - не по мярка"....
  • Много хубав, много тъжен стих!
  • Тъжно е, но това е реалността трябва да я приемаме такава каквато е Поздавления за хубавия стих!БРАВО!
  • Убийствена истина в убийствено написан стих! Поздрав!
  • Възхищавам ти се!!!Както и на всичките ти стихове...
  • Може би този стих не трябва да се разбира буквално. Може би всеки от нас замръзнал от студ и в мигове с малко вяра, застава на нечий тротоар и нарушава нечие спокойствие просейки.Замислих се.
  • Пронизващо...
    Стана ми тъжно.
    Имаш очи за човешката болка!
    Поздравления Валентина!
  • Аплодисменти!!!
  • !!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Аплодирам те!
  • В нас и около нас..

    Поздрав за стиха!
  • Харесва ми!
    Жалкото е,че това,което си описала
    е ежедневие!
    Поздрав!
  • Браво, Вале! Актуална, но
    тъжна тематика си избрала.Поздравления!
  • много истински написано!поздравявам те!
  • Валя, възхищавам ти се, не само на стиховете, а и на душата - човеколюбива и състрадателна!
  • Тъжен стих...Като нашата действителност...Поздравявам те!
  • Много ми харесва !
    Напомня ми Смирненски...
    Съвършено си го описала !
    Видях го !
  • Човешкото нещастие е навсякъде,за съжаление.
    Виждат го обаче само тези,които имат очи за това.
    Прекрасен стих си написала Валка!
  • Винаги ме просълзява човешкото нещастие, вярвам, че с всеки е така!И ти сега Вале, ме просълзи, защото стиха ти е трагично-реален или реално-трагичен,истински!!!Как силно звучат твойте думи!!!
  • Тъжно,много тъжно!
    Но само ти можеш да го напишеш
    така въздействащо!Целувам ти ръка!
    С много обич за теб и таланта ти.
  • Бина,то тва е едно на ръка-стреса!
    Просто кофти стечение на обстоятелствата,
    днес имаш всичко-утре си на улицата...!
  • мислила съм за просяците- мисля, че преди да стават такива са били нормални хора- може би са преживяли някакъв силен емоционален стрес, който е отключил нещо в тях- гледай Кралят на рибарите- филм на Тери Гилиам
  • Без думи!!! Само възхищение!!!
  • Тъжен стих!!! Поздравления, Валя!!!
  • Как се казва.. има една дума..- "докосващо" .
    Нямам думи!
  • Поздравления !
    Много хубав стих !
    Навя ми израза : " Ти целия скован от злоба си ..."
    Уви, такава е реалността.
  • Тъжнотия...много ми е кофти за такива хора
    и гледам винаги да пускам по някоя стотинка,
    да ми е по-леко,не че нещо се променя в положението им,
    но.....все пак не е като да ги подмина!
  • "На твърдото си ложе - тротоара,
    с картонена кутия в своя скут,
    в която има само малко вяра
    и натрошен на ситно нощен студ."

    Много ми хареса!Поздрави!
  • реалност...
    Поздрав за стиха!
Propuestas
: ??:??