Под прицел на звезда студено-ярка.
Под ножа на касапин - вятър лют,
загърнал се във дреха - не по мярка,
несретник зъзне, в гуменки обут.
На твърдото си ложе - тротоара,
с картонена кутия в своя скут,
в която има само малко вяра
и натрошен на ситно нощен студ.
Загубил нейде гордост и достойнство,
прострял ръката с вкочанена длан,
той вкопчва се във нечие спокойствие
и проси своята нищожна дан.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
Тъжно е, но това е реалността трябва да я приемаме такава каквато е 
Поздавления за хубавия стих!БРАВО!Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
