Под прицел на звезда студено-ярка.
Под ножа на касапин - вятър лют,
загърнал се във дреха - не по мярка,
несретник зъзне, в гуменки обут.
На твърдото си ложе - тротоара,
с картонена кутия в своя скут,
в която има само малко вяра
и натрошен на ситно нощен студ.
Загубил нейде гордост и достойнство,
прострял ръката с вкочанена длан,
той вкопчва се във нечие спокойствие
и проси своята нищожна дан.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
Тъжно е, но това е реалността трябва да я приемаме такава каквато е 
Поздавления за хубавия стих!БРАВО!Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
