Просяк
Под прицел на звезда студено-ярка.
Под ножа на касапин - вятър лют,
загърнал се във дреха - не по мярка,
несретник зъзне, в гуменки обут.
На твърдото си ложе - тротоара,
с картонена кутия в своя скут,
в която има само малко вяра
и натрошен на ситно нощен студ.
Загубил нейде гордост и достойнство,
прострял ръката с вкочанена длан,
той вкопчва се във нечие спокойствие
и проси своята нищожна дан.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Шейтанова Все права защищены
Тъжно е, но това е реалността трябва да я приемаме такава каквато е 
Поздавления за хубавия стих!БРАВО!