15 ago 2012, 10:47

Просяк 

  Poesía » Civil
409 0 2

Просяк

 

Всеки ден срещам просяка бездомен,

застанал на точното място - подслон.

И всеки път очите му срещам,

но какво да му кажа, не знам?

 

На крастопътя тук пресичат се хора -

различни човеци добри.

Но виждам как го отминават,

бездушни и зли.

 

Но той, просякът, пак си стои

и ръка за милост протяга.

Понякога му давам монета, пари,

а той усмихнат се радва.

 

Вечерта пристига с мрака,

а човекът просяк още стои.

Не страда, не се вайка,

душата му бедна мълчи.

 

 

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви Миночка,за жалост това е реалността на нашия живот.Едни живеят в разкош е се чудят какво да правят с парите си,а другите живеят жалкия си живот сякаш на заем.Боли ме от тази неправда ,но нищо не може да се направи.Тази сезмица,че пиша на тази тема,дано Ви хареса написаното,но мисля,че то отразява нашето съществуване на обикновения и трудов човек.Желая Ви всичко което може да наречете-щастие!
  • Колко много просеци има и това е най-страшното за една държава!Хубаво написано,вярно и с много чувство!Поздрав!
Propuestas
: ??:??